Никога не казвай няма или нетрябва просто така.
Никога несе заричай или отричай просто така.
Всеки има своя път,аз по него вървя.
Непозната земя.
Хиляди луни ми пожелаха,
попътен вятър навред.
Хиляди сълзи зад мен одтават
откривам чисто небе.Никога недей забравай или оствай нещо добро.
Никога не казвай стига и не спирай нещо добро.
Всеки има своя път,аз по него вървя.
Непозната зема.Хиляди луни ми пожелаха,
попътен вятър навред.
Хиляди сълзи зад мен остават
откривам чисто небе.
Голям парадокс е,че винаги,когато всичко ти се струва загубено,че по-зле не може и да бъде и чувстваш,че освен да преглътнеш болката нищо друго не ти остава,се случва така,че започваш да вярваш в невъзможното и да мислиш,че всичко е за по-добро.Точно в тези моменти хората започваме да си даваме обяснения сас садбата и че така трябвало да стане…а може би всички те са жалки оправдания,заради собствените ни грешки.Всъщност обаче вав всяко нещо се крие и хубаво и лошо,зависи от мирогледа,тъй като всяко нещо само по себеси е неутрално… Заминавам за Украина…и с голямо желание и с нежелание…стремежът ми към ножото,надежда за по добро,шанс за реванш…имам нужда точно от това…да се махна…и от позора…и да избягам от проклетата монотоннност…винаги съм мечтала да отида надалеч в град без познати,без родители на главата,сама…ех,майка ми ме предупреди какво си пожелавам,защото се сбадва…Да иска да се махна…любопитно ми е бъдещето,кефя се,4е въпреки всичкотрагвам по пътяна мечтите си…имам и други вариянти… Важното е да победим…всеки воин има много рани,много поръжения,но важното е да оцелее и жъзстаножи тожа,което има Така,че нямам друг избор освен да стана и да се бия до край…сам воин сре6ту съдбата…срещу неизвестното…а в душата му горяща болка…но света не свършва Почвам нов живот и отгръщам нова страница…на чисто…На 20 Август се качвам на влака за Лвов…а какво ме чака там….и какъв шок изпитвм…за 2 седмици животът ми се завъртя на 180 градуса….кой би предположил….всичко друго съм допускала,но не и тожа….Ако ми хареса там ще остана
Това е въпросът…Много хубаво са направили,че отдогодина учениците от 12 клас могат да кандидатстват само с диплома,но какво става с тези,които не са успели да влязат тази година?Пак ли прецаканният випуск?Твърде несправедливо би било…Моля се на тези,които сте писали в темата ми за датите на изпитите да ми дадат необходимата информация…и естествено ако може да бъде валидна и сигурна…
Кандидат-студенсткият изпит се състои от изпит по биология и изпит по химия.
Изпитът по биология представлява развиване на 3 теми, изтеглени лотарийно. Темите са общо 66 – по 22 от учебниците за 8,9 и 10 клас, обявени в конспекта. На изпита се пада по 1 тема от всеки клас. Всяка тема се оценява от 2 проверители – асистент по медицинска биология и гимназиален учител, като оценката от изпита е средна аритметична на оценките от 3-те теми. При разлика на оценките на двамата проверители по-голяма от 0,5 работата се проверява от арбитър, чиято оценка е окончателна. Арбитърът е хабилитирано лице по медицинска биология с докторска степен.
Изпитът по химия се състои от 4 логически задачи, включени в сборника със задачи по химия за кандидат-студенти, издаден от МУ. Задачите се изтеглят лотарийно, като има комбинации, пречещи да се паднат задачи от един и същи тип. Падат се 2 задачи от органична химия и 2 от неорганична. Отделно изпитът включва и от теоретична част – писмена разработка по тема. Общо темите са 25 и са посочени точно в конспекта. Тежестта на всички задачи и темата е еднаква (80% за задачи и 20% за тема, всяка задача – по 20%). Аналогично на изпита по биология всяка задача и темата се оценяват поотделно от двама проверители. Ако разликата е по-голяма от 0,50 работата се проверява от арбитър, чиято оценка е окончателна. Продължителността и на двата изпита е по 5 часа.
Балът за класиране се получава по формулата: оценки по биология (диплома) + химия (диплома) + 2 х биология (изпит) + 2 х химия (изпит) = макс. бал 36. Класирането се извършва по низходящ ред на бала според реда на желанията. Броят места е 1:1 мъже:жени (за 2005: 120 за медицина, 100 за фармация, 80 за стоматология.
Ужас…много съм зле и имам нужда от още една година,не съм решавала задачи по химия,а те са по -важни и теми по Биология не знам…Най-много ме тревожи мисълтта дали мога догодина да кандидатствам и се измъчвам от мисълтта,че трябва да остана още една година в този скапан град и с наще…
Its three oclock in the morning
And the rain begin to fall
But I know what Im needin
But I dont have it all.
Im needin someone like you
That I just wanna do love to.
Baby, baby, I need you tonight.
Outside my window
Its lonely and cold.
Inside my heart theres a fire
Burning out of control.
Burning for someone like you
I just wanna do love to.
Baby, baby, I need you tonight.
Your loves coming to me
Like a wolf howling at the moon
But that just doesnt do me
If I cant get you soon.
Im calling for someone like you
That I just wanna do love to.
Baby, baby, I need you tonight.
Баща ми слуша страхотна музикаПреди няколко дена,когато учих за изпита по английски си пуснах един от дисковете,които татко записал на работа и се влюбих в тази песен от първия звук.Започва с рев на китари и през повечето време е соло…просто какво повече и трябва на душата…Обичам песни,които ми напомнят за дъжд…тази ме кара да почувствам капките по лицето и тялото си и ме кара да танцувам…Снощи преди да заспа изгасих всички лампи и си я пуснах,имах чувството,че е безвремие,все едно съществуваше само звука,нямах тяло,имаше само звук…
Събудих се сутринта и ми беше странно…някак си хем весело,че спирам да тъпча на едно място в това училище,хем все едно….Пуснах си музика и започнах да падскачкам,правих малко гимнастика и коремни преси,изкъпах се и…знам ли почувствох се много добре…после купих цветя и взех такси за езиковатаМоже и да не съм била близка с класа,но чувствах огромно удоволствие да видя всички там….Настроението ми е шоколадово кафяво….такава бе и роклята ми……една нищо особенна шоколадова рокля,която ме караше да се чувствам стабилна….като изключим обувките ми,направо ходех като пингвин….не,защото бяха високи,а имаха само една каишка,а и ни ги бях носила друг път…Правих си адски много снимки.После с класа ходихме на китайски,погостувах на баба си и тя ми гледа на карти,както винаги имах и доста работа по центъра и имах възможността да срещна почти всички познатиС едно момиче постояннно се засичахме и в крайна сметка решихме да седнем на кафеПрибрах се и ме обвзе меланхолия….не,не ми липсва класа,ни училището,нито учители…мен ме зове единствено бъдещето…Аз още не съм скъсала връзката с даскалоЕто на на 30 или 31 ми са изпитите рпо химия,а аз не преговарям….ма затва аз си имам вина и знам,че ко ще за един дин да наваксам всичко,но ще успея,ще правя това,което чувствам.
Най-ми е гадно за утре-23.05.2007…Балът ми…не мога да ви опиша само как не ми се ходи и как искам да се скрия…плюс това изпадам в депресия,заради безличната си рокляЗнам,че всичко е парад на суетата и като за нематериалист като мен това трябва най-малко да ме тревожи,но кофти си е…важното е да си прекарам добре с близките от випуска.Когато бяхме в София харесах 2 рокли…едната беше от черна дантела….ааааа просто не мога да ви опиша какво значи стил…просто невероятна…нежна,елегантна и тежкопадаща дантела…връзваше се на гърба…и беше толкова изящно изрязана около формите но цветя…имаше много дълга цепка между краката ми и създаваше ИЛЮЗИЯТА,че имам дълги и хубави крака….в тази рокля дори и бъчва изглежда божествино….ама…великото АМА -700лв…това бяха всичките пари с нас…В крайна сметка наще бяха решили и пари да теглят…но след размисли и страсти майка ме каза,че може да ми я купи след баловете,когато стане не по-скъпа от 200-300лв…ама….мене кво ме греее…на балът съм еба си и жалката….Последва и спор с баща ми….искала съм да парадирам…да е кво разправяш…просто се чувствах АЗ…но и не им врънках за нея,защото е адски скъпа…Другата рокля беше червено и черно.цветовете,които ме карат да се чувствам по-силна от всякога…бюстието се връзваше и отпред и отзад….долната част пак беше с дълга предна цепка(установих,че така най-много ми ходи)…ката вътрешната подплата беше червена…полата леко се влачеше назаде….аааа басиии….наистина се чувствах като кралицата на метъла,ама НЕ….роднините протестираха….само един бич ми липсвало…В крайна сметка отидахме в Асеновград и си поръчах да ми ушият раклю за 4 часа…казах модела на червеночерната…но майка какво мислите…не можела съм да го нося друг път…нека изключим червеното….уфффф,хубу….после-“Ма за какво да ти се влачи-да метеш улиците ли“….после „Защо цепката да е отпред и да е толкова дълга…носи се в ляво и да е къса“….“Защо бюстието да не е отделно“…“Ама изцяло черно не върви…я виж-сребриста дантела“…Общо взето се получе нещо тъпо,безлично,тъпо дори и за традиционно…и шивачката слушаше майка ми…“Тя знае много по-добре от теб“…да бе…тя ли знае какво е времето вътре в мен…тя ли знае…ако знаеше щеше да си скубе косите,заради факта,че винаги прави това,коета аз не искам,винаги заслепена от прекалената си обич се превръща в деспод,който ме спъва и ме кара да умирам от нерви(и да дрънка,че съм пубертет…ама к***о(извинявай) станала съм 20-годишен човек,а всичко това,на което викаш пубертет е една изхабена заради теб психика).Изкам да се махна…не ми е мястото тук на тази земя…не мога да се приспособя….убива ме…
Утре сигурно ще е най-кошмарният ден в живота ми…поне да се унижавам безшумно,но нееее….майка ми извикала всички роднини и познати от цяла България,та чак и магазинерките от квартала….НИКОЙ НЕ ИСКАМ!!!(само моите приятели с букет в ръка)Аз и на бала не исках да ходя….ей на на изпращането ходих,мярнах се,попада ми роклята да ми се види сутиена,по вървях като хлъзната патка,друснах едно хорце в грешен такт….стига толкова…този бал е излишен…не понасям факта,че ще бъда безлична…просто не мога да опиша чувствата си….
Не мога да повярвам,че минаха 12 години ей така…докато се обърна…и как през цялото време не съм осъзнавала колко важни са били…Обожавам учителката си от 1-4 клас-Ваня Дунева Спомените ми от тогава са много хубавиПомня как аз и Мирослава си тръгвахме от училище поне за час и половина,защото пеехме и танцувахме по улиците…как влизахме в едно магазинче за дрънкулки…пиехме безалкохолна мента на „Инката“ ,мечтаехме по детски му…ах,колко са сладки тези спомени…Хахахх имах една съученичка-Лина, с която постоянно се биехмеКласът тогава много я мразеше,защото е от ромски произход и крадеше,наистина прекалявашеВсъщност много я обичах и може да се каже,че беше една от най-добрите ми приятелки тогава.С нея съдбата често ни среща по улиците и дори понякога се излъгваме да седнем на по чаша минерална водаМного ми е забавно да съм с нея,защото е много по-различна от мен и ми е интереснаС Мирослава и до ден днешен се имаме,въпреки,че в момента сме отдалечени заради менИскам да и благодаря за хилядите пъти,когато сме били заедно,за всичкото хубаво време,което ми посвети…за търпението й към мен,защото имаме различни разбирания и доста я нервя.Мирке,много бих искала обаче да „прогледнеш“,защото в желанието си да бъдеш първа и да си номер едно,твърде много подценяваш другите и се оставяш да бъдеш заслепена и да не виждаш истината в очите на другитеОбичам душата ти…дълбока е …Ти промени много неща в мене,за което ти благодаря.Нашите съдби се засичат и ако е за хубаво пак ще се срещнем От 1-4 клас заедно,после от 8-12 в съседни класове на ЕГ,екип в Първи сертификат по Английски…Колко време,колко много спомени…
Може би най-кошмарните години в живота ми бяха от 5-7 клас в СУ“Христо Смирненски“…Заради едина пълна глупост(нещо,което тъпите малки лайна считат за перфектен повод да си избият комплексите) на 12.12.1999 станах Черната Овца на класа и въпреки,че винаги съм била услужлив и добронамерен човек,трябваше да търпя до 2002 година всеки божи да бъда убиждана,хокана,подигравана,унижавана….въобще не мога да ви опиша под какъв стрес живеех…аз мразех да излизам откъщи…постоянно ми беше гадно на училище,въпреки че се стараех да не обръщам внимание на празноглавците…ама то траене нямаше…как да ви го опиша…тъпо е всички да те отбягват и да те унижават,а ти нищо лошо да не си направилПомня няколко пъти,когато някакви момчета от съседни класове(да не говоря,че и в другите училища и техните приятеле ме знаеха…на света нямаше място за мен) ме мереха с камъни,ритали са ме,биеха са ме…винаге си връщах вкъще ревяща с цялото си гърло и започвах да блъскам и хвърлям предмети,защото имах нужда да изкарам тази насъбрана агресия…С родителите ми животът ми никога не е бил лесен…не,защото не ме обичат или нещо подобно, а просто не са родени да гледат деца,липсво им разбиране към мен и начинът им на показване на любовта си към мен меко казано ме убива и до ден днешен и може би това е един от най-големите ми мотиви до се махна от Ямбол колкото се може по-скороТа така заедно с всичкити тези гадости ми се случи и най-хубавото нещо-намерих Марта,моята по-малка Рибка,за която съм готова да изтръгна сърцето си с голи ръцеРибиии,няма да ми стигне цяла вечност да изразя любовта си към тебСпомням си колко много те мразех от 1-4 клас….маниии кат те видех ми идеше да ти разбия муцуната…просто едвам те траех …Когато в 5 клас отидахме в Христото те преоткрихНикога до тогава не предполагах,че в твое лице ще открия сродна душаНикога няма да забравя нашите мини-идиотийки…нащите кодови названия(„Белааааана-винаги до вас!“,“Знаеш кой“,МПС,ТИР и т.н)Ти беше първата ми истинска най-добра приятелкаЛипсват ми разговорите с теб за Астрологията(покрай теб и майка ти научих много),темите за спасяването на света,липсва ми времето,когато не ни стигаше по цял ден да сме заедно,ами и писма си пращахмеМного ми липсва,когато всеки ден след училище аз ,ти и Криси ходихме вкъщи,изяждахме всичко де що има,слушахме музика до дупка,правехме много боклук…после подреждахме всичко и някъде към 6,когато чуем стъпките на нащте по стълбите отваряхме сборника по математика и следваше култовата реплика „…и спускаме една височина…хайде,Вес,дореши си задачата,ние вече си тръгваме….“Майка всеки ден ме питаше кво толкоз им спускам на тез височини…След като Марта се прибираше в къщи(сиреч до 30минути),понеже „цял ден бях учила“ и звънях и говорехме докато започнем да се прозявамеОбичах да равя всичко заедно с теб-бягане,диети,ходене по магазините,нашата обща любов към онова момче,която беше и причината да станем още по-близки….Към 6-7 клас и с Криси станахме много близки и бих казала,че тя е най-веселият и оптимистичен човек,когото някога съм виждала Благодаря ти Крис,че ме търпя толкова много и ми прости,че винаги съм била по-пристрастна към Марта(знам,че мн и не ти пука де)В периода,когато бях черната овца вие бяхте единственото хубаво в живота ми…вие ме подкрепяхте,разбирахте и ми давахте любовта,която винаги ми е липсвалаАко не бяхте вие може би щях да се самоубия,просто нямаше да издържа.
Та за училищата ми….винаги съм мразела училището и ученето..никога не съм обичала класовете си…Не обичам да говоря много за периода 5-7 клас за училищеПомня само болкаНа това отгоре и някои учители много ме мразеха,например учителката ми по Бълг.език-Румяна Иванова -най-кухото същество на света…вземаше ме на подбив и понеже сина й беше от съседния клас също и доставяше удоволствие да ме гаври…много й беше забавноПонеже всички ме мразеха и ме отбягваха и се правеха,че ги е гнус от мен,веднъж тя ме беше накарала да дам 5 лв на сина й ,при което той изхвърли парите…имам мн подобни случки…
Веднъж,когато правихме класно по Бълг.език ,една съученичка решила да предаде царски пищов,обаче празните листи за класната работа бяха подписани и когато предаваше госпожата и се развика и искаше да й анулира работатаЗнам,че беше 12.12 и тя имаше РД,а я знаех колко е чувствителна и отидах при неяПредложих й тъй като предстоеше Коледна ваканция да преправя подписа на госпожата с идеята,че литераторката е безмозъчно разсеяно същество и ще погледне класните по време но ваканциятаВзех един червен химикал на посоки и драснах някакви завъртулки за подписОБАЧЕЕ!!!Още на следващия час учителката дойде и се разкрещя на съученичката ми,като и каза колко била възмутенаАз винаги съм мразела несправедливости и веднага настигнах учителката и й казах,че аз съм поправила подписа,да и пеше оценката,защото по принцип момичето е добра ученичкаЛитераторката побясня и каза,че нежелаела да коментира този въпросНа следващия ден се срещнала с майката на момичето…и какво мислите,че стана…майка й изкарала мен изцяло виновна и момичето даже нищо не подозирало…Родителите ми ми казаха,че не им се занимавало с мен,защото ги е срам и ко ще да ме изгонят…Класната(същинска змия усойница) ме направи на гъз…беше ме извикала насаме…изкараме,че съм майстор фалшификатор,че уча всички подписи на учителите наизуст…Аз й обясних,че просто го погледнах и ноправих завъртулка и понеже не ми повярва ми даде пред нея да фалшифицирам подписи на директора и на някакви учители,каито не ги знам и аз исках,не исках направих ги същите,при което тя каза,че няма думи и си тръгна,казвайки ми да внимавамОтговорих й,че никога не повтарям грешките сиПосле тя звънна вкъщи да каже на родителите ми,че дори учителите не могли да си повторят подписите си така и,че съм имала дарба,която дано някой ден да използвам в положително насокаАз така и не опровергах факта,че съученичката ми беше съучастничка и поех изцяло винатаТогава литераторката започна да се извинява на съученичката ми,че я обвинила,а тя невинната и чувствителната как го изживавала,колко само си приличали двете по нежните души,които страдали заради лоши и злобни хора като менОбърна се към мен и каза за първи път едни умни думи,които няма да забравя до края на живота си „Когато не са те молили за помощ не го прави,защото ти излизаш изцяло виновен“.До скоро се имах с тази съученичка и никого не съм я съдила за този случай…
Преди изпитите в 7 клас ходихме на консултации по Бълг.език и Математика,тогава тази кучка нарочно често ме викаше на дъската и всички ме замеряха с боклуци и ме убиждаха…защо бяха тези мъки…може би,защото всеки от тях,когато имаше нужда от помощ идваха при мен и аз винаги бях мила с тях и им отвръщах с добро…може би,защото им позволих да ме нараняват ли по-точно те си мислиха,че са повече от мен постъпвайки такаАз не говорех и общувах с никого освен с Марта и Криси…само мълчах…и всички си мислеха,че съм „задръстена“…не…просто бях по-мъдра от вас…на принципа съм,че няма смисъл да хабиш думите и енергията си за някого,който е сляп духом и никога няма да те разбере…Аз съм много общителна и още от 1-я учебен ден в 5 клас се запознах с много хора(с някои от тях се имам и до ден днешен)…Всъщност не съжалявам,че имах само Марта и Криси,така животът ме научи на психология…много добре наблюдавах поведението на „лошите хора“ и мога да кажа,че ми даде опит и всичко е имало смисълВярно много болка,на знам,че всичко си струмашеИ на последния учебен ден в Христото вече не мълчах…след поредната доза словесна пумия излята върху мен се обърнах към учениците и им казах,че са най-долните лайна,които някога съм виждала и,че някой ден ще съжаляват…казах на учителката,че е долна курва,затръшнах вратата с всичка сила и започнах да бягам и да плача от радост но път завкъщи…защото аз бях скъсала оковите си…
Бях изпълнена с ярост и си обещах някой ден да им го върнаОбещах си да ги накарам да ми лежат на колене,да постигна много в живота,така че да се чувстват жалки и нищожни да се докосват до мен и така да стане,че да са зависими от мен…а аз ще продължавам през цялото време да ги наказвам с доброта…Когато завършвах 7 клас беше 2002 и беше излязла тази песен на Корн,която много ме надъхваше(бтв,поздрав и за сегашния ми клас):
След 7 клас исках да кандидатствам в ПГ-Биология или в Кашата,ама милата ми мама-деспод ме натири в Екиковата с немски…Добре,че ходих 8 и 11 клас на уроци,че да науча езика…Като цяло в началото бях адски общителна,просто нямаше човек във випуска,с когото да не се знаем…бях приятелка поне за малко със всички…Обща взето 8 клас го изкарах ей така на най.задния чин,само в приказки и много двойкиЛилова-учителката по немски,се чудеше как да ми пише 3,а преди изпитите учих думи за 5 дни и на писмения взех,че изкарах 5.61,а на устня знаех само една тема и изкарах 4.50(защото нешо друго не знаех)През лятото на 8 клас бях пак неотлъчно до моята Марта започнахме да бягаме в парка,да ходим на фитнес(маниии кво буре бях)…и беше едно много весело лято,което мина много ползотворноСмених и стила на дрехите си…приди носех само черни панталони,черна или зелена блуза и едни никакви обувки, тогава започнах да нося червено и установих,че ме кара да се чузствам силнаКупих си и дънки за първи път след 4 клас…и началото на 9 клас никой не можеше да ме познаеПрез 9 клас пък реших да се отдам на религиятаЗапочнах да се боля всяка сутрин,да се усъвършенствам духовно,четах много църковна литература и имах възможността да навляза доста навътре в материята…честно казано тогава постигнах много,не мога да повярвам чак,но някой ден ще пиша подробно за товаСтрашно много научихТогава се появи и имиджа ми на лесбийка,защото за да отвратя една малоумница-досадна,която стоеше до мен,но така и не успях…до 11клас…заради нея изпаднах и в депресия…просто тово момиче не е добре психически и не ми влияе добреТя е флегматик и освен това си залагам главата,чи има някакво тежко генетично увреждане,което не знам какво еТа в 9 клас се почувствах длъжна на Бог,заради изпитите по немскиТогава и реших,че психологията е това,към което се стремяПрез целия 9 клас страдах за Марта,защото тогава се бяхме отдалечили,а аз съм толкова привързана към нея,че не е истина…никой друг не ме е разбирал както тя…въпреки,че на хоризонта се появи Мая,която ме обика толкова,колкото никой друг и с която достигнохме едно съвършено приятелствоВ края на този клас потърсих и психолог,защото никой не ме разбираше…бях се отцепила от класа…та до ден днешен,Рибката ми си имаше неин свят,въпреки,че никога не ме е забравяля,с Мая не бяхме още много близки,с родителите ми винаги си крещим и живеем под адското напрежение,въпреки,че умираме един за друг…до там бях стигнала с тях,че за да ме разберат им пишех писма,които те пренебрегваха…пазя някои от тях,била съм адски права…Толкова ми беше напрегнато,че за да надживея цялата болка описах живота си от преди раждането ми,та до тогавашния ден на една тетрадка ….и наистина се успокоих и промених10 клас беше прогрес!!Успях да преборя родителското робство да не излизам и да не се прибирам след 7,и бих рекорда до 9,че някой път и до 10…бреххх…тогава много излизах с Майчето и едни съученички…много хубаво се изкарвахме,ама общо взето си ми беше апатияВ края на 10 покрай Мая хукнах и по заведения,не че ми е бело голям кеф де…с тези моите комплекси само стоях и почти с никого не говорихЦял живат само страдам и не си намирам място…Случиха ни се много случки и с Мая се сближихмеАз винаги излизах всеки ден с различни хора и това ми даде много опитЗапочнах да чета много книги-главно психология и научна литература,от време на време и фантастикаИмах хормонални проблеми,което се оказа и причината за истеричното ми поведение гадини наред…толкова се бях се стресирала след като си направих изследвания,че си внуших,че може да нямам деца,а това е най-висшата ми цел и ме идеше да се претрепяЛекарката каза,че всико е резултат от прекаленото ми емоцииТогава се постегнах и в 11 клас отново се появих нова…по-сдържана,по-мъдра…тогавашното лято ми даде много опит…бях го посветила на Мирослава и връзката и…и в крайна сметка се сблъсках с неблагодарност,но както и да е…не съжалявам за нищо 11 клас го изкарах много лесно,въпреки,чи имах изпити по английскиМайчето ме запозна с много хора,които в началото не мажех да трая и гледах с огромно недоверие…Прекалено много се месих на Мая,все и наливам акъл и я отрупвам със съвети,въпреки,че се опитвом да я оставям тя да избира постъпките си…винаги приемам приятелите си за мои деца,над които трябва да бдяМного весело си изкарах през 11 клас,дори бях щастливо влюбена 2 пъти…ех,малко несподелена любов,ма тва са подробноти…важното е,че бях щастлива.В края на 11 клас бях решила за медицината…Лятото щеше да бъде провал,ако не беше СевдиИ обща взето от тогава до сега карам на едно и също…хванат ме периоди.мн уча,излизам,когато ми скимне…повече ми се стои в къщи и да си мисля за живота от нещата…да излязя да се разходя до парка докато вали…не ми се кисне по кафета…за това да не ми се сърдят приятелите,че за 1-2 чяса и си тръгвам…
Сигурно се чудите защо ви говоря уж за края на училище,а ви описвам тези глупости…просто но училище карам на автопилот и никога не съм му обръщала вниманиеИма много учители,които обичам и никога няма да забравя…най-много обичам Биоложката,която и най-много наранихБлагодаря й за всичко.
Последният учебен ден в живота ме на 18.05 беше безмислен …първият час беше при Лилова,може би,човека,който най не бих искала да виждам…Щяхме се събираме целият клас,а бяхме 5 човека…отидахме на тъпото кафе пред училищеНикой не ми обърна внимание,не че и исках…мразя фалшове…това и беше причината цяла година да не се опитвам насила да се приобщавам в класа…с никой не съм се карала,дори има хора,с които горе-долу се уважаваме…няма да ми липсват…Обичам само Мая и без нея нищо няма смисъл на училище…но и чувствам,че и ние трябва да се разделим…Вечерта бяхме на серенада на класната…преди да дойде Мая пак си бях отцепена…после се отцепвахме заедно Бяхме противоположни както винаги…само,че различно противоположни от обикновено…Тя беше в черен строго официален костюм и остри обувки,а аз в дълга бяла ленена ракля и кръгли обувчици…Питаха ни дали винаги се наговаряме-не…ние сме изцяло противоположни…най-добрият екип Вечерта я изкарахме много добреС класа рядко се събираме,но винаги става много хубавоМного ми се танцуваше и доста си подрусах дебелия гъз на дансинга
Най-хубавата песен,която ме надъха беше:
После гледах всики съученици и им пожелах всеки да успее и да бъде щастлив…и кой знае може да се срещнем сред време и всеки да се хвали…Аз се чувствах толкова мъничка…беше ме и срам,защото всички момичета бяха толкова красиви,а аз като някакво грозно изкопаемо,което знаеше,че мястото не му е там сред лебедите…и странно се чувствах…все пак не бях в черно и се чувствах слаба…първата реакция на една моя съученичка като ме видя беше,че все едно съм от приказките…Каква ти приказка момиче…всъщност,да…права си…както беше казал Андерсен „Животът ми мина като приказка“…
Милен Фармер e родена на 12 септември 1961г. в Пиерфонд,Квебек,Канада,предградие, сега квартал на Монреал, от родители французи; нейното семейство се завръща във Франция, когато тя е на осем години.
Тя избира своето име за сцена като почит към Франсез Фармер (Frances Farmer).
Тя е изключително популярна във френско-говорящитe страни и е несъмнено единственият артист продаващ повече от 1 милион копия на всеки свой албум във Франция. Тя е също истински голяма звезда в Русия, Украйна и Източно-европейските страни. За съжаление е практически непозната в англо-говорящите страни,въпреки сътрудничеството си с британския вокалист Сиил (Seal) на нейната песен „Les mots“ (Думите).
Тя работи изключително с Лорен Ботона (Laurent Boutonnat), който не само пише найната музика, но още режисира нейните музикални видео клипове, и филмът Жоржино (Giorgino) през 1994.
Най-добре познатите й песни са „Désenchantée“, „Pourvu qu’elles soient douces“, „Libertine“, „Les mots“, „Rêver“, „California“, „Ainsi soit je“, „L’Instant X“, „Je t’aime mélancolie“, „C’est une belle journée“, „XXL“ и „Sans contrefaçon“.
Тя прави първия професионален запис през 1984 с песента „Maman a tort“, последвана през 1986 от нейния първи албум, Cendres de Lune, който включва хита „Libertine“. In France, успехът й е незабавен.
В своята 15 годишна кариера Милен Фармер знае как да очарова публиката. Тя особено държи на CD-тата с изпълнения на живо. Докато студийните й албуми са едва 5, 3 двойни албума има Фармер от изпълнения на живо (En Concert, 1989; Live à Bercy, 1997 and The Mylènium Tour, 2000).[1] Винаги провокативна със своите изпълнения, Милен Фармер винаги е била обект на догатки и съмнения за своята сексуална ориентация заради честото присъствие на гей теми в клиповете й, мъжкото й и/или момчешко излъчване от началото на 80-те, и заради сериозното пристрастие на гейовете към нейната музика. Макар прехвърлила 40, тя отново не разочарова феновете и критиците си и през 2005 пуска стриптийз-клип на сингъла L’amour n’est rien (Любовта не е нищо).
Не съм сигурна коя година точно беше(май 1999) тя посвещава песен на починалия си брат,към когото е много привързана:
Първата нейна песен,която чух беше „California“ и завинаги ще си остане една от моите най-любими:
Извинявам се,че е на испански…Много ме надъхва тази реклама,страшно е положителнаЯд ме е,че са рядкостРекламата е средство за промиване на мозъци,а кат гледам преобладават тези за тоалетни хартии,превръзки,лайна….и тем подобни красоти…и плюс това всички са със сексуален подтекст…или за шпекови салами…
Та тази реклама ме радва,защото ме кара да се усмихвам,защото ме надъхва и ме кара да мечтая,защото ме кара да се държа естесвено…. и знам ли наистина ми се припива кока-кола
Ами какво да ви кажа…като чуя жица кръвта ми така кипва,че чак не мога да ви опиша,караме да се чувствам щастлива,да танцувам и се изпълвам с една много силна енергия Поздравявям ви с 3 песни-истинска музика С тази музика израстнах и я обичам не защото съм и свикнала,а наистина са много добри Ах как ме е яд,че нямам никакви музикални заложби…щях да си направя българска хард-рок група,да я нарека „Кралица на метъла“ и щях да правя хубава музика,която да остане в историятаА клиповете майкааааа никви стереотипни кучки братче!!Жицаааааа!!!Хаххх нещо ми става!!
Това е мястото,където искам да отида след изпитите.Искам да избягам от града,от шума,от парада на суетата-живот Само като е замисля за планината и се чувствам като в рая.Колко ще е хубаво да отида самичка или с приятели за седмица…и всеки ден преходи,тишина,спокойствие,чист въздух,духовност…един вид близост до висшия разум.Обожавам да се търкалям във влажната зелена трева,да прелитат пеперудки,птички …. не е описуемо с думи удоволствието може би го сравнявам със сливането с вечността ,разговор с онова вътрешно-аз,което често пренебрегваме.Мечтая като се пенсионирам да живея в планинатаЖивот и здраве ако стана лекар може и клиника за душевноболни да направя там … или дам за деца с увреждания….а може и всичко,ако поработя по въпроса и ако имам малко късмет…с любовта и вярата си ще привличам положителна енергия
Планината е мечтите ми…хармонията,към която се стремяНе искам нищо друго
Сещам се за един психотест,според който представата ти и разбирането ти за планината е отношението ти към семейния живот и дома Не съм абсолютно сигурна,че е така,но определено тя е неща много интимно…както се казва,че в планината ходят само истинските хора Не напразно и в планините се строят манастири,храмове,духовни центрове и там са се подвизавали светците,хайдутите….Планината е естественият дом на човекаНе ви ли се струва,че тя все едно е душата ви…
Душата на всеки е като стая,в която той затваря всичките си мисли,емоци,планове,мечти,мисли.В някои стаи има ред,в други-не,в едни всички вещи са на показ,а в други всичко е сгънато и прибрано в шкафовете,подредено по логичен начин…и съответно се срещат и такива(като мен),които слагат лекарствата и картата си за фитнес при бельота,а бижутата си-при чорапите Много ми е интересно как една стая казва толкова много за стопанина сиЧрез нея ти виждаш неговия личен святНапример моята стая е синя,в нюанса,който се харесва от мечтателитеСтаята ми е адски мъничка,направо си е кутийчица,в която има толкова много неща,че едва можеш да се обърнешОбичам всичките вещи,които ми трябват да са навън и да се виждатВинаги има купища учебници,които вече хващат прах,чаши с вода,празни от кафе по пода,телефони,на етяжерките е пълно с икони,счупени обеци,керамични сувенири,мартеници от 1000 и Балканската,изгорели свещи-бол,кремове,лекарства,цветя…Всичко това са мислите ми-на пръв поглед адският хаос,от когото излизане няма,но само аз си знам кое къде е и защоНикой друг не разбира хаоса миМного хора,особенно майка ми,не го понасят и просто откачат в стаята ми,казват,че имат чувството,че всичко е на главата имИма и такива,които го обичат,казват,че е някак си гостоприемен,уютен,предизвиква любопитството ти…дори са ми казвали,че стаята ми отпуска и придразполага към споделяне Каквато и да е-вратата и е отворена към всички.
Тежко ми е,че не мога да заключвам стаята си и вратата ми е прозрачнаТова е и в буквалния и в преносния смисъл.
Понякого ми се иска да не бъда чак толкова прозрачна и да съм ясна на всичкиНямам контрол над себе си и емоциите сиТова ме унищожава и адски много ми пречи,боря се и до известна степен успявам поне малкоНай-големият ми враг съм си азНикай друг не ми мрази чак толкова,нямате си идея колко много си се мразя и ненавиждам всеки един елемент в менИзмъчващо е,знам,че съм под всякаква критика…тъпо е да си реалистБлазе им на всички тези,които колкото и да не струват умеят да отсяват хубавото в себе си и да го падчертават,а да не натрапват недостатъците си и да се борят с тях Всъщност така и трябва да бъдеНяма нищо по-лошо от нараненото Его,ниското самочувствие,каплекса за малоценностХем знам как да ги победя и мама му стара пак страдамНай-голямото наказание на света е да си чувствителен и емоционален,нищо друго не ти трябва…ти сам си се самонавиваш,седиш си и виждаш неща за които да си тровиш душата.
Най-хубавото и едновременно най-лошото нещо на света е ,че всичко си зависи от тебМного е гадно,когото нещо те измъчва и ти се бориш,имаш нужда от помощ,но знаеш,че ти можеш да си го направиш така,както искаш да е…но не се замисляме,че това е по-добршят вариант…има случаи,в които каквото и да правиш нищо не зависи и не може да се повлияе от твоите действия
В моята стая е заключена болката,страданието,мечтата,ниското самочувствие и разкъсващата ме отвътре агресия,и ограничената ми свобода да бъда себе си-нестандартният,необикновен човек,по някакъв си негов начин,онзи същият-непостоянният,онзи,който обаче има волята и мечтите за всичко…и в дъното на всичко се крие само един елемент,който ме мори…и е мнооого дълбоко заключен в мен Истинската причина винаги остава неизказана в душата
Да заключиш дълбоко в себе си истинската си самоличност(въпреки,че правейки го пак проявяваш себе си), е най-голямото престъпление срещу себе си-колкото и да съм истинска,аз го сторих,заради комплекси…глупавоКаквото и да става трябва да отстояваме себе си
Да заключиш в себе си мечтите-погубваш ВселенатаНе,не преувеличавам!Това е все едно да се отречеш от себе си и да живееш изкуствен „живот“,и цял живот да теглиш.
Да заключиш в себе си любовта пък е най-голямото престъпление за човечествотоАко не дадеш любов(възнаградена или не),то все едно не съществуваш,все едно те няма,нямало те е и никога няма да те има
Така,че нямам друг избор освен да стана и да се бия до край…сам воин сре6ту съдбата…срещу неизвестното…а в душата му горяща болка…но света не свършва 
Това е мястото,където искам да отида след изпитите.Искам да избягам от града,от шума,от парада на суетата-живот 
Душата на всеки е като стая,в която той затваря всичките си мисли,емоци,планове,мечти,мисли.В някои стаи има ред,в други-не,в едни всички вещи са на показ,а в други всичко е сгънато и прибрано в шкафовете,подредено по логичен начин…и съответно се срещат и такива(като мен),които слагат лекарствата и картата си за фитнес при бельота,а бижутата си-при чорапите 